Какво е глаукома?

Глаукомата е заболяване с нарастващо обществено значение. Тя е на второ място като причина за необратима слепота в света. Броят на болните непрекъснато се увеличава и това дава своето социално отражение. В момента болните от глаукома в света са над 70 млн., а прогнозата е за прогресивно увеличение на заболелите. В България има около 70-80 000 заболели, но статистиката сочи, че около 50% от пациентите с глаукома все още не са диагностицирани.

Глаукомата е  хетерогенна група от невродегенеративни заболявания, характеризиращи се с увреждане на зрителния нерв и загуба в зрителното поле на пациента. Заболяването е мултифакторно и полигенетично, без напълно установен механизъм на унаследяване.

В голяма част от случаите протича безсимптомно и пациентите забелязват настъпилите увреждания в много късен етап на заболяването. Не случайно е наречена „тихият крадец на зрението“. Това ни дава основание да търсим и анализираме рисковите фактори за поява и развитие на заболяването и така да отдиференцираме пациентите в риск.

Рискови фактори:

1/ Възраст- няколко големи проучвания показват нарастване на честотата след 50-год. възраст

2/ Раса- с по-голям риск са представители на негроидната раса

3/ Наследственост- наличие на родственици  с това заболяване увеличава риска

4/ Вътреочно налягане/ВОН/ – един от най-важните рискови  фактори. Високите му стойности са причина за появата на заболяването и за неговата прогресия. Нормалните му стойности за здрав човек са между 10 и 21 mmHg. За болните от глаукома тази стойност е индивидуална и се определя от офталмолога според стадия на заболяването и преценка на останалите рискови фактори. Колебанията на ВОН в денонощието са също много рискови за прогресия на увреждането.

5/ Централна дебелина на роговицата- в някои проучвания тя също се посочва за рисков фактор, а други я отричат като такъв. По-тънката дебелина на централната роговица се свързва с по-честата поява на глаукомно увреждане. Според някои автори тя не е рисков фактор ,а само показател  за преизчисляване на измереното налягане.

6/ Съдови фактори- ниското кръвно налягане води до по-слаб кръвоток в зрителния нерв, ниска перфузия и това значително увеличава риска от развитие и прогресия на глаукомата.

7/ Захарен диабет- много изследвания показват връзка между захарен диабет и глаукома

8/ Късогледство- глаукомата се среща по-често при късогледи

9/ Други фактори- мигрена, сънна апнея, хипертония, тютюнопушене, алкохол, стрес

Познаването на рисковите фактори и прилагането на високотехнологични диагностични методи повишава възможностите ни за ранна диагностика на глаукомата.

Диагностика

Обикновено  заболяването се открива случайно при преглед за изписване на очила или профилактично измерване на вътреочното налягане. Пациентите не съобщават за някакви специфични симптоми, а ако са забелязали такива, то обикновено е, когато загубят голяма част от периферното си зрение. В малка част от случаите –при някои форми на глаукомата-заболяването се прявява с остра симптоматика. Оплакванията са от силно главоболие, болка в окото, сълзене, дразнене от светлината, силно влошаване на зрението.

Поставянето на диагноза Глаукома не би могло да стане само след еднократно измерване на вътреочното налягане. То е резултат от извършване на пълен офталмологичен преглед и множество специализирани изследвания :

  1. Започваме с определяне на зрителната острота на пациента
  2. Измерване на вътреочното налягане- измерването става многократно в няколко последователни визити,за да се установи неговата реална стойност  и вариациите и в денонощието.
  3. Пахиметрия- измерване на дебелината на роговицата, за да коригираме спрямо нея стойностите на измереното вече вътреочно налягане
  4. Гониоскопия- оглед на камерния ъгъл на окото, където много често е и причината за затрудненото отичане на вътреочната течност.
  5. Оглед на очните дъна- оценка на състоянието на зрителния нерв и макулата
  6. Компютърна периметрия/КП/- изследване на периферното зрително поле на пациента, с което улавяме най-ранните прояви на заболяването. КП е основен диагностичен метод и основен елемент в проследяване на прогресията.
  7. Оптична кохерентна томография/ОСТ/- т.нар. скенер на окото, чрез който диагностицираме най-ранните изменения в структурата на зрителния нерв и външните слоеве на ретината. Чрез ОСТ имаме и възможност за изследване на камерния ъгъл на окото и измерване на неговата ширина. Извършва се и много точно измерване на централната роговична дебелина, с което преизчисляваме стойностите на вътреочното налягане.

Последно поколение очен скенер на японската фирма NIDEK, с който разполагаме, ни дава възможност да диагностицираме заболяването и да проследяваме уврежданията във времето, съпоставяйки няколко последователни визити. Програмите за анализ на прогресията, с които разполага апарата, ни помагат да изградим стратегията на лечение.

Само съвкупността от всички изброени изследвания прави възможно поставяне на окончателната диагноза и преценка на типа последваща терапия.

Лечение

Какво е глаукома

Целта на лечението /консервативно или оперативно/ е да се достигне и поддържа т.нар.  таргетно вътреочно налягане. Това е прицелната стойност на ВОН, при която се забавя или спира увреждането на зрителния нерв и се запазва зрителното поле на пациента.

Основните групи методи за лечение са три- медикаментозно, лазерно и хирургично.

1/ Медикаментозно- най-често прилагано и първа линия на терапия. Използват се различни групи медикаменти, целящи подтискане производството на вътреочна течност или такива, подобряващи нейния оток от окото.Съществуват и такива с комбинирано действие и по-мощен ефект. Все по-широко на пазара навлизат медикаментозни формули без консервант. Така се избягват страничните ефекти на лекарствения препарат и се подобрява неговата поносимост, което пък спомага за по-доброто съдействие на пациента в лечението.

В настоящия момент науката работи в насока генна терапия ,за да предотвратим изявата на генните мутации и да елиминираме възможността за проява на глаукомата.

2/ Лазерна терапия- използват сe различни типове лазери за повлияване на патогенетичните механизми на заболяването, които намират своето приложение при затруднения в медикаментозната терапия или като първи избор на лечение.

3/ Хирургично- цели създаване на нови пътища на отичане на вътреочната течност или моделиране на съществуващите. Особено ефективни са т.нар. дренажни импланти.

Успехът и резултатът от лечението на глаукомата зависи от няколко различни фактора:

– от точното идентифициране на прицелното налягане за всеки отделен пациент

– от избора на типа терапевтична схема

– от съдействието на пациента

– от неговото дългосрочно проследяване и моделиране на терапията своевременно.

Само по този начин можем да запазим зрението на пациента и качеството му на живот, каквато е основната цел на всеки офталмолог.